Няколко младежки табута [част първа]

Всеки тийнейджър минава през няколко етапа в периода си на подрастване. Той рядко споделя с родителите си, но го прави доста често с приятелите и хората на неговата възраст. Ето малко информация за няколко младежки табута.

 

 

Сексуалността. Това е причината за най-големите притеснения на един тийнейджър. Тема, която всички младежи по правило избягват да обсъждат с родителите си, защото смятат, че това не е тяхна работа. Но подобно поведение е абсолютно нормално. Младите не са длъжни да осведомяват родителите си за любовния си живот. В случай на беда обаче (например бременност), те биха могли да разчитат на подкрепа от тяхна страна. Всъщност повечето подрастващи изпитват нужда просто да поговорят и споделят за първото си любовно изживяване, отношенията с противоположния пол и т.н. В подобна ситуация е хубаво да контактуват с някой по-възрастен, за да може той да им разясни някои неща и да им разкаже за опита си. Нека това не е родител, защото те имат друго отношение към децата си и винаги се опитват да ги контролират и да им казват, че са малки за подобни изживявания. Тийнейджърите се вълнуват от въпроси като: как се слага презерватив, как да постъпят, в случай че той се спука и т.н. Хубаво е, че в днешно време има и много форуми (за по-притеснителните) и там могат да зададат спокойно въпросите си, подвизавайки се под някакъв никнейм, а може и просто да четат въпроси и отговори на други потребители.

 

Първото любовно разочарование. Макар и краткотрайно, първото любовно разочарование е един наистина извънредно болезнен момент, който трудно се преживява и се помни цял живот. Юношите откриват за първи път, че любовта изобщо не е толкова изключителна, постоянна и вечна, както са гледали до този момент по сериалите. При някои подрастващи първото любовно разочарование е едно от малкото неща, което може да ги накара, макар и съвсем за кратко, отново да се хвърлят в обятията на майките си. Те намират в нея човекът, който винаги ще ги обича и им дава безусловната си любов. Това преживяване не бива в никакъв случай да се омаловажава. Ролята на родителя е да утеши и подкрепи, без да се стреми да научи подробности за историята, особено ако тийнейджъра не желае да говори за това. Ако родителя се държи правилно, детето само ще поиска да сподели следващия път.

Автор: Nadejda Atanasova